Dec 21, 2019, 9:27 AM

Непознатият отвън на прага 

  Poetry » Love
511 3 6
Не се научих да търгувам ласка.
Разменя ли се с някаква валута?
Стрелките на часовника ме драскат
за всуе пропилените минути.
Дори да мисля, че съм непотребна,
защото съм отчаяна – до лудост,
достатъчно е да осъмвам с тебе,
когато след дъждовна нощ се любим.
Да дишам в скутите на сенокоса
със сладката омара на люцерна,
да тръгвам сутрин из росата боса,
макар, че е измамна и неверна. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??