Непознатият отвън на прага
НЕПОЗНАТИЯТ ОТВЪН НА ПРАГА
Не се научих да търгувам ласка.
Разменя ли се с някаква валута?
Стрелките на часовника ме драскат
за всуе пропилените минути.
Дори да мисля, че съм непотребна,
защото съм отчаяна – до лудост,
достатъчно е да осъмвам с тебе,
когато след дъждовна нощ се любим.
Да дишам в скутите на сенокоса
със сладката омара на люцерна,
да тръгвам сутрин из росата боса,
макар, че е измамна и неверна.
Понякога и думата е всичко,
което да превърна във вселена –
признаеш ли, че много ме обичаш,
и си готов да остарееш с мене.
© Валентина Йотова All rights reserved.
