21.12.2019 г., 9:27 ч.

Непознатият отвън на прага 

  Поезия » Любовна
415 3 6

НЕПОЗНАТИЯТ ОТВЪН НА ПРАГА

 

Не се научих да търгувам ласка.

Разменя ли се с някаква валута?

Стрелките на часовника ме драскат

за всуе пропилените минути.

 

Дори да мисля, че съм непотребна,

защото съм отчаяна до лудост,

достатъчно е да осъмвам с тебе,

когато след дъждовна нощ се любим.

 

Да дишам в скутите на сенокоса

със сладката омара на люцерна,

да тръгвам сутрин из росата боса,

макар, че е измамна и неверна.

 

Понякога и думата е всичко,

което да превърна във вселена  

признаеш ли, че много ме обичаш,

и си готов да остарееш с мене.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??