27 abr 2016, 21:01

Непреходна красота 

  Poesía » De amor
333 0 3

Без тебе бях изгубена в мъглата,
живеех, мислейки, че съм добре,
побутвах със  душата си в стената,
но не признавах, че се чувствам зле.

Самотна бях, сред много идеали,
раздавах се, отровена от скръб,
заспивах вечер, кукла от парцали,
до него спях, опряла гръб във гръд.

Утрепвах се да бъда друга, с маска,
на егото му все да угодя,
фалшива, тъжна, сива, грозна краска,
срамувах се, че искам да умра.

След толкова години сляпа зима,
след толкова години в самота,
откри ме ти,  с духа ти озариме,
чрез теб съм, непреходна красота.


 

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Истинската любов, истинската жена трябва да бъде намерена и оценена, трябва да бъде любена и пазена до гроб, тогава и само тогава един мъж може да се наслади на величието на женската любов! Поздравления Цвети, отдавна не съм влизал в сайта, но твоята поезия толкова ме зарежда и ми носи приятни емоции, че винаги ще се спирам при теб, благодаря ти! Аплодисменти!
  • Поздравления, Цвети! Много ми хареса!
  • "Всичко е добре, когато свършва добре!". Особено с петица, Цвети.
Propuestas
: ??:??