Без тебе бях изгубена в мъглата,
живеех, мислейки, че съм добре,
побутвах със душата си в стената,
но не признавах, че се чувствам зле.
Самотна бях, сред много идеали,
раздавах се, отровена от скръб,
заспивах вечер, кукла от парцали,
до него спях, опряла гръб във гръд.
Утрепвах се да бъда друга, с маска,
на егото му все да угодя,
фалшива, тъжна, сива, грозна краска,
срамувах се, че искам да умра. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up