Непреходна красота

27.04.2016 г., 21:01 ч.

Поезия » Любовна

335 0 3

Без тебе бях изгубена в мъглата,
живеех, мислейки, че съм добре,
побутвах със душата си в стената,
но не признавах, че се чувствам зле.

Самотна бях, сред много идеали,
раздавах се, отровена от скръб,
заспивах вечер, кукла от парцали,
до него спях, опряла гръб във гръд.

Утрепвах се да бъда друга, с маска,
на егото му все да угодя,
фалшива, тъжна, сива, грозна краска,
срамувах се, че искам да умра.

След толкова години сляпа зима,
след толкова години в самота,
откри ме ти, с духа ти озариме,
чрез теб съм, непреходна красота.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vladetoned (Владислав Недялков)

2016-04-28T11:13:54+03:00

Истинската любов, истинската жена трябва да бъде намерена и оценена, трябва да бъде любена и пазена до гроб, тогава и само тогава един мъж може да се наслади на величието на женската любов! Поздравления Цвети, отдавна не съм влизал в сайта, но твоята поезия толкова ме зарежда и ми носи приятни емоции, че винаги ще се спирам при теб, благодаря ти! Аплодисменти!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-04-28T08:50:43+03:00

Поздравления, Цвети! Много ми хареса!
vega666 (Младен Мисана)

2016-04-27T21:16:30+03:00

"Всичко е добре, когато свършва добре!". Особено с петица, Цвети.