20 mar 2021, 19:07  

Неприказка

1.1K 10 15

Със сигурност, не беше принц на кон.
Не бе и роклята ми от коприна.
След трета чаша вино, даже кой
кого целуна, губи се с годините.

 

След тази вечер прашният ни град
осъмна тъй ужасно романтичен.
И, въпреки че млада бях, ти млад, 
разбрах, че лесно ще те заобичам.

 

А как узнах ли? Може би затуй,
че в днешни дни е адски непосилно
да искаш някой просто да е тук
и вечер по косите да те милва...

 

Обгърна ме с широки рамене.
Не бяха те в доспехи увенчани.
И в приказка ли заживяхме? Не.
Но приказките свършват твърде рано.
 

 

На този ден, точно преди седем години и едно дете се запознах с моето момче. 🙂

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...