Неприказка
Със сигурност, не беше принц на кон.
Не бе и роклята ми от коприна.
След трета чаша вино, даже кой
кого целуна, губи се с годините.
След тази вечер прашният ни град
осъмна тъй ужасно романтичен.
И, въпреки че млада бях, ти млад,
разбрах, че лесно ще те заобичам.
А как узнах ли? Може би затуй,
че в днешни дни е адски непосилно
да искаш някой просто да е тук
и вечер по косите да те милва...
Обгърна ме с широки рамене.
Не бяха те в доспехи увенчани.
И в приказка ли заживяхме? Не.
Но приказките свършват твърде рано.
На този ден, точно преди седем години и едно дете се запознах с моето момче. 🙂
© Миглена Миткова All rights reserved.
Какво дете обаче. Способно да допише всяка приказка или да измисли нови. Струвало си е началото 
