14 ene 2011, 15:17

Непроцедурно питане

  Poesía » Civil
999 0 22

 

 

 НЕПРОЦЕДУРНО ПИТАНЕ



Присипна ли гласът на времето,

или забравихме гласа си?

Защо, когато ни отнемат,

обезглавяваме въпроса?


Сърдечната ни недостатъчност

не е ли знак от боговете?

Как може да са равнозначни

страхът и бунтът в нас? Кажете!


Къде заровихме мечтите -

децата си недородени?

Нима не помним, че дедите ни

не са живели на колене?


И колко време ще ни трябва

от "сън дълбок" да се събудим?

Посечени като от брадва,

търпим... Света ли да учудим?

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е, че ни припомняш този завет, Неделина! Поуката е очевадна, дано имаме очи да я видим!
    Благодаря и на теб за визитата, Нини!
  • Забравихме завета на Кубрат,Мария! В това е мисля проблема

    --------------------------------------------------------------
    "Кубрат протегна треперещата си ръка към снопа пръчки, развърза възелът, а след това една по една начупи пръчките.
    -Не ме гледай умно, Баяне! И не се почесвай, все едно мислиш. Пръчките сами по себе си са слаби, но в снопът взимат силата на другите и никой не може да ги победи."
  • Благодаря ви Роси, Васил, Ангел и Илко за коментарите с ясно изразена гражданска позиция! Време е да я заявим не само в стиховете си!
  • Дълго е това събуждане, Мария!
    Много дълго - за жалост...
    Ще трябва смяна на главните герои - иначе просто няма как да стане...
    Пишеш страхотно - поздравявам те!
  • Привет!
    Дано наистина се събудим някой ден,но като че ли не този "сън дълбок" е най-големия ни проблем."Епидемията" от морален и духовен упадък,липсата на каквито и да е било ценности, е взела застрашителни размери всред нашата нация и тя води към нещо по страшно, а именно към оскотяването на един народ....
    Поздравления за написаното!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...