Jan 14, 2011, 3:17 PM

Непроцедурно питане

  Poetry » Civic
997 0 22

 

 

 НЕПРОЦЕДУРНО ПИТАНЕ



Присипна ли гласът на времето,

или забравихме гласа си?

Защо, когато ни отнемат,

обезглавяваме въпроса?


Сърдечната ни недостатъчност

не е ли знак от боговете?

Как може да са равнозначни

страхът и бунтът в нас? Кажете!


Къде заровихме мечтите -

децата си недородени?

Нима не помним, че дедите ни

не са живели на колене?


И колко време ще ни трябва

от "сън дълбок" да се събудим?

Посечени като от брадва,

търпим... Света ли да учудим?

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е, че ни припомняш този завет, Неделина! Поуката е очевадна, дано имаме очи да я видим!
    Благодаря и на теб за визитата, Нини!
  • Забравихме завета на Кубрат,Мария! В това е мисля проблема

    --------------------------------------------------------------
    "Кубрат протегна треперещата си ръка към снопа пръчки, развърза възелът, а след това една по една начупи пръчките.
    -Не ме гледай умно, Баяне! И не се почесвай, все едно мислиш. Пръчките сами по себе си са слаби, но в снопът взимат силата на другите и никой не може да ги победи."
  • Благодаря ви Роси, Васил, Ангел и Илко за коментарите с ясно изразена гражданска позиция! Време е да я заявим не само в стиховете си!
  • Дълго е това събуждане, Мария!
    Много дълго - за жалост...
    Ще трябва смяна на главните герои - иначе просто няма как да стане...
    Пишеш страхотно - поздравявам те!
  • Привет!
    Дано наистина се събудим някой ден,но като че ли не този "сън дълбок" е най-големия ни проблем."Епидемията" от морален и духовен упадък,липсата на каквито и да е било ценности, е взела застрашителни размери всред нашата нация и тя води към нещо по страшно, а именно към оскотяването на един народ....
    Поздравления за написаното!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...