НЕПРОЦЕДУРНО ПИТАНЕ
Присипна ли гласът на времето,
или забравихме гласа си?
Защо, когато ни отнемат,
обезглавяваме въпроса?
Сърдечната ни недостатъчност
не е ли знак от боговете?
Как може да са равнозначни
страхът и бунтът в нас? Кажете!
Къде заровихме мечтите -
децата си недородени?
Нима не помним, че дедите ни
не са живели на колене?
И колко време ще ни трябва
от "сън дълбок" да се събудим?
Посечени като от брадва,
търпим... Света ли да учудим?
© Мария Панайотова All rights reserved.
Благодаря и на теб за визитата, Нини!