pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16810
14.01.2011 г., 15:17 ч.

Непроцедурно питане 

  Поезия » Гражданска
725 0 22

 

 

 НЕПРОЦЕДУРНО ПИТАНЕ



Присипна ли гласът на времето,

или забравихме гласа си?

Защо, когато ни отнемат,

обезглавяваме въпроса?


Сърдечната ни недостатъчност

не е ли знак от боговете?

Как може да са равнозначни

страхът и бунтът в нас? Кажете!


Къде заровихме мечтите -

децата си недородени?

Нима не помним, че дедите ни

не са живели на колене?


И колко време ще ни трябва

от "сън дълбок" да се събудим?

Посечени като от брадва,

търпим... Света ли да учудим?

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е, че ни припомняш този завет, Неделина! Поуката е очевадна, дано имаме очи да я видим!
    Благодаря и на теб за визитата, Нини!
  • Забравихме завета на Кубрат,Мария! В това е мисля проблема

    --------------------------------------------------------------
    "Кубрат протегна треперещата си ръка към снопа пръчки, развърза възелът, а след това една по една начупи пръчките.
    -Не ме гледай умно, Баяне! И не се почесвай, все едно мислиш. Пръчките сами по себе си са слаби, но в снопът взимат силата на другите и никой не може да ги победи."
  • Благодаря ви Роси, Васил, Ангел и Илко за коментарите с ясно изразена гражданска позиция! Време е да я заявим не само в стиховете си!
  • Дълго е това събуждане, Мария!
    Много дълго - за жалост...
    Ще трябва смяна на главните герои - иначе просто няма как да стане...
    Пишеш страхотно - поздравявам те!
  • Привет!
    Дано наистина се събудим някой ден,но като че ли не този "сън дълбок" е най-големия ни проблем."Епидемията" от морален и духовен упадък,липсата на каквито и да е било ценности, е взела застрашителни размери всред нашата нация и тя води към нещо по страшно, а именно към оскотяването на един народ....
    Поздравления за написаното!
  • "Нима не помним, че дедите ни
    не са живели на колене?"

    Поздрав за разбуждащата сила, Мария!




  • И ти, Агоп, и Белла изразявате едно мнение. То не носи надежда, но е истинно и от това става още по-страшно.
    Дано излезем от комата, приятели!
  • труден въпрос, Мария...
    като знам народната мъдрост какви "хитове" е родила...!?
    "преклонена глава, сабята не я сече"
    "не ти трябва на баир-лозе"

    имаше още, ама не се сещам...
    няма да се освестим още дълго...!
    Моисей е водил народа си из пустинята 40 години
    и не защото не е знаел пътя, а за да измрат родените в робство!!!

    вълчи прегръдки от мене!!!

    нещо мое по темата...


    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=158551



  • Тежък е, защото е роден от противоречията на времето, в което живеем.
    Но всички ние трябва да търсим отговорите, Плами.
  • Болезнени въпроси с нееднозначни отговори... Връщах се тук няколко пъти... Тежък стих, Пастирке!
  • Ивон, твоето "Браво!" е много ценно за мен! Радвам се че подкрепяш стиховете ми със социална тематика и ти благодаря!
  • Браво, Мария!
  • Благодаря ви Доче, Радко и Татяна! Оставяйки коментар под това стихотворение, вие също давате изява на гражданската си позиция.
  • Тежки въпроси, които висят години наред без отговор. И аз се измъчвам от това, но до сега не открих отговор, който да ме удовлетвори. Дали не изживяваме тежка национална карма? Сигурно има смисъл, но не мого да го схвана. Поздравления за този стих. Силен финал.
  • Поздрав за гражданската позиция, Мария! "Времето е в нас и ние сме във времето". Когато всички осъзнаем тази истина, ще започнем да МУ ВЛИЯЕМ и да го променяме към по- добро.
  • Историята вече е разказала:
    Бунтовниците остър нож "погалил"...
    Кръвта им във земята тихо слязла
    и там останала.И там останала.
    Останали след тях да се множат
    единствено онез` със преклонените
    глави, които саби не секат
    и расли ниско,дали поколение...
    Което всичко може да търпи
    въпросите със чест обезглавява
    обръща бузата обратно и мълчи.
    Изгодно всичко родно разпродава...

    Май доста горчиво стана, но пък и въпросът ти е доста горчив

  • В Тунис обаче не търпят
  • Дано сме започнали да го отброяваме, Жени! Но отговорът на въпроса "Колко?" за мене е загадка...
  • Наистина, колко време ще ни трябва?!
    Или по - точно още колко?
  • Благодаря ви за коментарите, момичета! Вече знам, имайки вашия пример,че дамите са по-смели при изказване на мнение по парливите социални въпроси!
  • Добро питане!
    Кой ще се наеме да отговори, обаче!
  • Великолепно! С нещо ми напомня Ботев, или Паисий, или просто няколко от големите ни поети. Поздравления, Мария!
Предложения
: ??:??