Непроцедурно питане
НЕПРОЦЕДУРНО ПИТАНЕ
Присипна ли гласът на времето,
или забравихме гласа си?
Защо, когато ни отнемат,
обезглавяваме въпроса?
Сърдечната ни недостатъчност
не е ли знак от боговете?
Как може да са равнозначни
страхът и бунтът в нас? Кажете!
Къде заровихме мечтите -
децата си недородени?
Нима не помним, че дедите ни
не са живели на колене?
И колко време ще ни трябва
от "сън дълбок" да се събудим?
Посечени като от брадва,
търпим... Света ли да учудим?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени