14.01.2011 г., 15:17

Непроцедурно питане

998 0 22

 

 

 НЕПРОЦЕДУРНО ПИТАНЕ



Присипна ли гласът на времето,

или забравихме гласа си?

Защо, когато ни отнемат,

обезглавяваме въпроса?


Сърдечната ни недостатъчност

не е ли знак от боговете?

Как може да са равнозначни

страхът и бунтът в нас? Кажете!


Къде заровихме мечтите -

децата си недородени?

Нима не помним, че дедите ни

не са живели на колене?


И колко време ще ни трябва

от "сън дълбок" да се събудим?

Посечени като от брадва,

търпим... Света ли да учудим?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е, че ни припомняш този завет, Неделина! Поуката е очевадна, дано имаме очи да я видим!
    Благодаря и на теб за визитата, Нини!
  • Забравихме завета на Кубрат,Мария! В това е мисля проблема

    --------------------------------------------------------------
    "Кубрат протегна треперещата си ръка към снопа пръчки, развърза възелът, а след това една по една начупи пръчките.
    -Не ме гледай умно, Баяне! И не се почесвай, все едно мислиш. Пръчките сами по себе си са слаби, но в снопът взимат силата на другите и никой не може да ги победи."
  • Благодаря ви Роси, Васил, Ангел и Илко за коментарите с ясно изразена гражданска позиция! Време е да я заявим не само в стиховете си!
  • Дълго е това събуждане, Мария!
    Много дълго - за жалост...
    Ще трябва смяна на главните герои - иначе просто няма как да стане...
    Пишеш страхотно - поздравявам те!
  • Привет!
    Дано наистина се събудим някой ден,но като че ли не този "сън дълбок" е най-големия ни проблем."Епидемията" от морален и духовен упадък,липсата на каквито и да е било ценности, е взела застрашителни размери всред нашата нация и тя води към нещо по страшно, а именно към оскотяването на един народ....
    Поздравления за написаното!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...