Непростимо
На Зори - да се събере и да продължи по пътя си!
Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*
Разпилях си последните атоми,
вече нямам космичен заряд.
Побеля твърде рано косата ми,
завъртя се животът назад.
Беше моя надежда, опора,
пожела да съм твоя жена.
Нямам сили за теб да се боря
и да плащам висока цена.
В отчаяние търся все тебе,
като стих на самотен поет,
като вик на проплакало бебе,
като даден и върнат обет.
Ти си пламък и леден отломък!
Бе ми стълб, но неверен си момък!
Никога не бях свободна, Никога не бях себе си, Това наричам непростимо
© Bo Boteva Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Миночка, благодаря за този прекрасен коментар и аз също ти желая весели празници!
-
Силно докосващ стих, Во! Откровението с което е написан, го прави много хубав. Има неща от живота ни, които изглеждат непростими, но дълбоко в нас сме, като пеперудите, все се стремим към светлината, макар, да знаем, че ще ни изгори. Успех и весели празници!
-
Благодаря, Мария! За мен е чест тази оценка! Благодаря, Ивет за поставянето в "Любими"!
-
Силна и въздействаща е поезията ти! Гласувам за теб!
-
Благодаря ти, Младене. Да, голям филм беше, с големи актьори!
-
Глас и успех, Бо!
Сякаш пред мен се яви Клинт Истууд като видение. -
Благодаря, че се отби да прочетеш и оставиш коментар, Петя!
-
Някои грешки са непростими!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
