13 dic 2024, 20:20

Непростимо

627 6 7

На Зори - да се събере и да продължи по пътя си!

 

 

Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*

 

 

Разпилях си последните атоми,

вече нямам космичен заряд.

Побеля твърде рано косата ми,

завъртя се животът назад.

 

Беше моя надежда, опора,

пожела да съм твоя жена.

Нямам сили за теб да се боря

и да плащам висока цена.

 

В отчаяние търся все тебе,

като стих на самотен поет,

като вик на проплакало бебе,

като даден и върнат обет.

 

Ти си пламък и леден отломък!

Бе ми стълб, но неверен си момък!

 

 

                                                       Никога не бях свободна, Никога не бях себе си, Това наричам непростимо

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

9 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Миночка, благодаря за този прекрасен коментар и аз също ти желая весели празници!
  • Силно докосващ стих, Во! Откровението с което е написан, го прави много хубав. Има неща от живота ни, които изглеждат непростими, но дълбоко в нас сме, като пеперудите, все се стремим към светлината, макар, да знаем, че ще ни изгори. Успех и весели празници!
  • Благодаря, Мария! За мен е чест тази оценка! Благодаря, Ивет за поставянето в "Любими"!
  • Силна и въздействаща е поезията ти! Гласувам за теб!
  • Благодаря ти, Младене. Да, голям филм беше, с големи актьори!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...