BoBoteva (Bo Boteva) BoBoteva (Bo Boteva)
21 98
Dec 13, 2024, 8:20 PM

Непростимо

624 6 7

На Зори - да се събере и да продължи по пътя си!

 

 

Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*

 

 

Разпилях си последните атоми,

вече нямам космичен заряд.

Побеля твърде рано косата ми,

завъртя се животът назад.

 

Беше моя надежда, опора,

пожела да съм твоя жена.

Нямам сили за теб да се боря

и да плащам висока цена.

 

В отчаяние търся все тебе,

като стих на самотен поет,

като вик на проплакало бебе,

като даден и върнат обет.

 

Ти си пламък и леден отломък!

Бе ми стълб, но неверен си момък!

 

 

                                                       Никога не бях свободна, Никога не бях себе си, Това наричам непростимо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bo Boteva All rights reserved.

The work is a contestant:

За грешката и прошката

9 place

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • BoBoteva (Bo Boteva)
    BoBoteva (Bo Boteva)
    Миночка, благодаря за този прекрасен коментар и аз също ти желая весели празници!
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Силно докосващ стих, Во! Откровението с което е написан, го прави много хубав. Има неща от живота ни, които изглеждат непростими, но дълбоко в нас сме, като пеперудите, все се стремим към светлината, макар, да знаем, че ще ни изгори. Успех и весели празници!
  • BoBoteva (Bo Boteva)
    BoBoteva (Bo Boteva)
    Благодаря, Мария! За мен е чест тази оценка! Благодаря, Ивет за поставянето в "Любими"!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Силна и въздействаща е поезията ти! Гласувам за теб!
  • BoBoteva (Bo Boteva)
    BoBoteva (Bo Boteva)
    Благодаря ти, Младене. Да, голям филм беше, с големи актьори!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0