Непростимо
На Зори - да се събере и да продължи по пътя си!
Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*
Разпилях си последните атоми,
вече нямам космичен заряд.
Побеля твърде рано косата ми,
завъртя се животът назад.
Беше моя надежда, опора,
пожела да съм твоя жена.
Нямам сили за теб да се боря
и да плащам висока цена.
В отчаяние търся все тебе,
като стих на самотен поет,
като вик на проплакало бебе,
като даден и върнат обет.
Ти си пламък и леден отломък!
Бе ми стълб, но неверен си момък!
Никога не бях свободна, Никога не бях себе си, Това наричам непростимо
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bo Boteva Всички права запазени
