22 ago 2015, 20:25  

Неразбрания септември

  Poesía » Otra
869 1 1

Усещаш ли безмълвния септември?
Присъдата на август бил подписал.
И думите за сбогом са последни,
и от съблазън вече няма смисъл.


Усещаш ли безмълвния септември?
Повелителя на всяка мрачна мисъл.
Убийствата ги предпочита цветни
и под всеки тъжен стих се е разписал!


Обвиняван е, че разточителства с живота
и всяка твар опитва да прогони.
Дали е толкова противна симбиоза,
или изкупителните жертви са ни най-изгодни?


Тук вече взех да се съмнявам,
та всичките ви есени ли са били негодни?
А звучеше сякаш го нападам
май всичките циници сме си сродни!


Сякаш жена се ползва с името му от години,
но онази, дето не сме я виждали до нас да ляга.
Как пък злите женски са и най-красиви,
да съзаклятничиме вкупом грам не ни приляга!


Появяваше се както всеки път -
летовника се качваше на последния експресен,
изчезваше на малките смехът,
а плажа бе оставил безтелесен.


А живота почваше да му се кланя,
лесовете, да пускат злато в калните му дири
есента със него тъй прекрасна ми остана,
по-магична и от танц на самодиви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Хаджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Септември и за мен е специален
    събрал във себе си добри и лоши спомени
    Дни във които ми крещи вината
    и други, от които във възторг съм.
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=288058

    Имам чувството, че втората част на стихотворението би могло да съществува самостоятелно.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...