Неразбрания септември

Усещаш ли безмълвния септември?
Присъдата на август бил подписал.
И думите за сбогом са последни,
и от съблазън вече няма смисъл.

Усещаш ли безмълвния септември?
Повелителя на всяка мрачна мисъл.
Убийствата ги предпочита цветни
и под всеки тъжен стих се е разписал!

Обвиняван е, че разточителства с живота
и всяка твар опитва да прогони.
Дали е толкова противна симбиоза,
или изкупителните жертви са ни най-изгодни?

Тук вече взех да се съмнявам,
та всичките ви есени ли са били негодни?
А звучеше сякаш го нападам
май всичките циници сме си сродни!

Сякаш жена се ползва с името му от години,
но онази, дето не сме я виждали до нас да ляга.
Как пък злите женски са и най-красиви,
да съзаклятничиме вкупом грам не ни приляга!

Появяваше се както всеки път -
летовника се качваше на последния експресен,
изчезваше на малките смехът,
а плажа бе оставил безтелесен.

А живота почваше да му се кланя,
лесовете, да пускат злато в калните му дири
есента със него тъй прекрасна ми остана,
по-магична и от танц на самодиви!