6 nov 2021, 9:27

Нeсбогуване

  Poesía
558 0 0

 

Очи, които ми говорят за сбогуване,

безмълвния им вик във мен бучи.

Предчувствие за страшно отпътуване,

без намерение безкрайно да мълчи.

 

Те, денонощно будят съвестта,

погледна ли ги, хлябът ми горчи.

Сълзите им се сливат с печалта,

неугасима болка, душата ми гори.

 

С последни сили соча към Голгота,

там Любовта достигна своя връх.

При среща близка с Царя на живота

намразваш себе си и всеки грях.

 

Очи, които не говорят за сбогуване,

събуден вик предутринно ехти.

Предвкусил неочаквано пътуване,

раздвижва вдъхновяващи мечти.

 

Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

Йоан 11:25-26

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...