6 нояб. 2021 г., 09:27

Нeсбогуване

559 0 0

 

Очи, които ми говорят за сбогуване,

безмълвния им вик във мен бучи.

Предчувствие за страшно отпътуване,

без намерение безкрайно да мълчи.

 

Те, денонощно будят съвестта,

погледна ли ги, хлябът ми горчи.

Сълзите им се сливат с печалта,

неугасима болка, душата ми гори.

 

С последни сили соча към Голгота,

там Любовта достигна своя връх.

При среща близка с Царя на живота

намразваш себе си и всеки грях.

 

Очи, които не говорят за сбогуване,

събуден вик предутринно ехти.

Предвкусил неочаквано пътуване,

раздвижва вдъхновяващи мечти.

 

Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

Йоан 11:25-26

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...