6 нояб. 2021 г., 09:27

Нeсбогуване

560 0 0

 

Очи, които ми говорят за сбогуване,

безмълвния им вик във мен бучи.

Предчувствие за страшно отпътуване,

без намерение безкрайно да мълчи.

 

Те, денонощно будят съвестта,

погледна ли ги, хлябът ми горчи.

Сълзите им се сливат с печалта,

неугасима болка, душата ми гори.

 

С последни сили соча към Голгота,

там Любовта достигна своя връх.

При среща близка с Царя на живота

намразваш себе си и всеки грях.

 

Очи, които не говорят за сбогуване,

събуден вик предутринно ехти.

Предвкусил неочаквано пътуване,

раздвижва вдъхновяващи мечти.

 

Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

Йоан 11:25-26

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...