Очи, които ми говорят за сбогуване,
безмълвния им вик във мен бучи.
Предчувствие за страшно отпътуване,
без намерение безкрайно да мълчи.
Те, денонощно будят съвестта,
погледна ли ги, хлябът ми горчи.
Сълзите им се сливат с печалта,
неугасима болка, душата ми гори.
С последни сили соча към Голгота,
там Любовта достигна своя връх.
При среща близка с Царя на живота
намразваш себе си и всеки грях. ...