3 may 2007, 15:04

Несебърска есен ІІ

  Poesía
654 0 8
Тук лятото отдавна си отиде,
напусна то инкогнито града
и в мрежите рибарски се  заплете,
невидима и тъжна, есента.
Отнякъде довя "Моряка" тайно
по улиците есенна мъгла
и тъй събуди се внезапно,
завит в пелените й града.
И гларусите, тъжни и сломени,
заплакаха за своята съдба,
след толкоз много срещи и раздели,
самотни пак остават край брега.
А всичко тук напомня с нещо
усмивката на минали лета
и може би затуй  е тъй зловещо
да срещнеш тук отново есента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...