Несебърска есен ІІ
Тук лятото отдавна си отиде,
напусна то инкогнито града
и в мрежите рибарски се заплете,
невидима и тъжна, есента.
Отнякъде довя "Моряка" тайно
по улиците есенна мъгла
и тъй събуди се внезапно,
завит в пелените й града.
И гларусите, тъжни и сломени,
заплакаха за своята съдба,
след толкоз много срещи и раздели,
самотни пак остават край брега.
А всичко тук напомня с нещо
усмивката на минали лета
и може би затуй е тъй зловещо
да срещнеш тук отново есента.
напусна то инкогнито града
и в мрежите рибарски се заплете,
невидима и тъжна, есента.
Отнякъде довя "Моряка" тайно
по улиците есенна мъгла
и тъй събуди се внезапно,
завит в пелените й града.
И гларусите, тъжни и сломени,
заплакаха за своята съдба,
след толкоз много срещи и раздели,
самотни пак остават край брега.
А всичко тук напомня с нещо
усмивката на минали лета
и може би затуй е тъй зловещо
да срещнеш тук отново есента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Панайотова Всички права запазени
