3 nov 2016, 14:58  

Нещо като нищо

  Poesía » Otra
437 0 3

***
Р. Чакърова 

 

Разнолики мълчания ще крадат тишината 
от витринно висящи украси за празника. 
След умиране никой пред храма не чака
и не сплита молитвени пръсти напразно. 

Царедворците хълцат, преяли след пира, 
а принцесата в кулата, здраво залостена, 
веза бод зад игла, късогледо се взира...
А в гергефа ѝ стегнат се гърчат въпросите. 

Леконравно се клати дори полилеят,
еднокрако сираче до портата чака. 
Няма стражи отвън, няма даже и фея... 
Трескав шутовски смях се отцепва от мрака. 

Идеалният залез мизансцена напуска. 
Няма шепот дори в посинелите устни... 

 

Лондон 2016'

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не е нищо, а едно красиво и интересно стихотворение. Поздравления!
  • Пишете много красиви стихове,поздравления!
  • Май и ти не си голям фен на някои празници... Хареса ми!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...