Нещо като нищо

Poetry » Other

438 0 3

***
Р. Чакърова

Разнолики мълчания ще крадат тишината
от витринно висящи украси за празника.
След умиране никой пред храма не чака
и не сплита молитвени пръсти напразно.

Царедворците хълцат, преяли след пира,
а принцесата в кулата, здраво залостена,
веза бод зад игла, късогледо се взира...
А в гергефа ѝ стегнат се гърчат въпросите.

Леконравно се клати дори полилеят,
еднокрако сираче до портата чака.
Няма стражи отвън, няма даже и фея...
Трескав шутовски смях се отцепва от мрака.

Идеалният залез мизансцена напуска.
Няма шепот дори в посинелите устни...

Лондон 2016'

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Веси_Еси (Еси)

Не е нищо, а едно красиво и интересно стихотворение. Поздравления!

2016-11-04T10:08:06+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Пишете много красиви стихове,поздравления!

2016-11-03T15:35:54+02:00
Самодива (Вики)

Май и ти не си голям фен на някои празници... Хареса ми!

2016-11-03T15:01:57+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0