Нещо като нищо
***
Р. Чакърова
Разнолики мълчания ще крадат тишината
от витринно висящи украси за празника.
След умиране никой пред храма не чака
и не сплита молитвени пръсти напразно.
Царедворците хълцат, преяли след пира,
а принцесата в кулата, здраво залостена,
веза бод зад игла, късогледо се взира...
А в гергефа ѝ стегнат се гърчат въпросите.
Леконравно се клати дори полилеят,
еднокрако сираче до портата чака.
Няма стражи отвън, няма даже и фея...
Трескав шутовски смях се отцепва от мрака.
Идеалният залез мизансцена напуска.
Няма шепот дори в посинелите устни...
Лондон 2016'
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
