Нещо кратко
Чакам кокичетата
да пораснат..
искам да ги нацелувам
те поне са безопасни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Манчев Todos los derechos reservados
16 nov 2017, 17:39
Comentarios
Comentarios
-
Благодаря Ви за милите думи човеци.. пак се разциврих.. не съм свикнал да ми се обръща такова внимание.. Обичам ви -
-
-
Имам си кутийка
Пълна е със спомени.
Никога не я отварям
Защото знам, че пак
ще страдам. -
Понякога съм трудна за сънуване.
Безсъница да бъда пo обичам.
Тогава съм най-лесна за тъгуване.
И страшно заприличвам на кокиче.
Selección del editor
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
