Нещо кратко
Чакам кокичетата
да пораснат..
искам да ги нацелувам
те поне са безопасни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Манчев Todos los derechos reservados
16 nov 2017, 17:39
Comentarios
Comentarios
-
Благодаря Ви за милите думи човеци.. пак се разциврих.. не съм свикнал да ми се обръща такова внимание.. Обичам ви -
-
-
Имам си кутийка
Пълна е със спомени.
Никога не я отварям
Защото знам, че пак
ще страдам. -
Понякога съм трудна за сънуване.
Безсъница да бъда пo обичам.
Тогава съм най-лесна за тъгуване.
И страшно заприличвам на кокиче.
Selección del editor
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
