Нещо кратко
Чакам кокичетата
да пораснат..
искам да ги нацелувам
те поне са безопасни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Манчев Все права защищены
16 нояб. 2017 г., 17:39
Комментарии
Комментарии
-
Благодаря Ви за милите думи човеци.. пак се разциврих.. не съм свикнал да ми се обръща такова внимание.. Обичам ви -
-
-
Имам си кутийка
Пълна е със спомени.
Никога не я отварям
Защото знам, че пак
ще страдам. -
Понякога съм трудна за сънуване.
Безсъница да бъда пo обичам.
Тогава съм най-лесна за тъгуване.
И страшно заприличвам на кокиче.
Выбор редактора
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
