16.11.2017 г., 17:39

Нещо кратко

1.7K 3 10

Чакам кокичетата 
да пораснат..

искам да ги нацелувам

те поне са безопасни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви за милите думи човеци.. пак се разциврих.. не съм свикнал да ми се обръща такова внимание.. Обичам ви
  • Само красива душа е способна на това, Христо. Браво!
  • Но са много крехки. Трябва да си нежен.
  • Имам си кутийка
    Пълна е със спомени.
    Никога не я отварям
    Защото знам, че пак
    ще страдам.
  • Понякога съм трудна за сънуване.
    Безсъница да бъда пo обичам.
    Тогава съм най-лесна за тъгуване.
    И страшно заприличвам на кокиче.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...