Nov 16, 2017, 5:39 PM

Нещо кратко

1.7K 3 10

Чакам кокичетата 
да пораснат..

искам да ги нацелувам

те поне са безопасни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Манчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви за милите думи човеци.. пак се разциврих.. не съм свикнал да ми се обръща такова внимание.. Обичам ви
  • Само красива душа е способна на това, Христо. Браво!
  • Но са много крехки. Трябва да си нежен.
  • Имам си кутийка
    Пълна е със спомени.
    Никога не я отварям
    Защото знам, че пак
    ще страдам.
  • Понякога съм трудна за сънуване.
    Безсъница да бъда пo обичам.
    Тогава съм най-лесна за тъгуване.
    И страшно заприличвам на кокиче.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...