20 dic 2007, 11:17

нещо от мен... 

  Poesía » Otra
591 0 3
 

Феникс безстрашен в мислите пее.

Луната замислена над главата ми грее.

Трудно е да знаеш, че нощта ще умре,

трудно е да знаеш, че вече няма небе.

Часовете летят, без да гледат назад.

Тъмнината се е спуснала над целия град.

Лежи и не мърда като черна прокоба,

пропита отвътре с моята злоба.

В нощта спи бледата мъгла,

а в нея се дави моята тъга,

душата ми безсилна в тъмнината крещи,

а никой не знае колко много ме боли -

усмихвам се ведро, за да се радвате вие,

но никой не вижда, че душата ми гние...

... мразете ме всички - зарязвам света -

Ще живея безсрамно - и без това ще умра!

© Никоя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво,мила.

    "усмихвам се ведро, за да се радвате вие,
    но никой не вижда, че душата ми гние...
    ... мразете ме всички - зарязвам света -
    Ще живея безсрамно - и без това ще умра!"

    Въздейства...

  • Хубав стих!
  • Точно така!
Propuestas
: ??:??