Dec 20, 2007, 11:17 AM

нещо от мен... 

  Poetry » Other
650 0 3
Феникс безстрашен в мислите пее.
Луната замислена над главата ми грее.
Трудно е да знаеш, че нощта ще умре,
трудно е да знаеш, че вече няма небе.
Часовете летят, без да гледат назад.
Тъмнината се е спуснала над целия град.
Лежи и не мърда като черна прокоба,
пропита отвътре с моята злоба.
В нощта спи бледата мъгла,
а в нея се дави моята тъга,
душата ми безсилна в тъмнината крещи,
а никой не знае колко много ме боли - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никоя All rights reserved.

Random works
: ??:??