нещо от мен...
Феникс безстрашен в мислите пее.
Луната замислена над главата ми грее.
Трудно е да знаеш, че нощта ще умре,
трудно е да знаеш, че вече няма небе.
Часовете летят, без да гледат назад.
Тъмнината се е спуснала над целия град.
Лежи и не мърда като черна прокоба,
пропита отвътре с моята злоба.
В нощта спи бледата мъгла,
а в нея се дави моята тъга,
душата ми безсилна в тъмнината крещи,
а никой не знае колко много ме боли -
усмихвам се ведро, за да се радвате вие,
но никой не вижда, че душата ми гние...
... мразете ме всички - зарязвам света -
Ще живея безсрамно - и без това ще умра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никоя Всички права запазени
