нещо от мен...

kiks (Никоя)
48 125

20.12.2007 г., 11:17 ч.

Поезия » Друга

590 0 3

Феникс безстрашен в мислите пее.

Луната замислена над главата ми грее.

Трудно е да знаеш, че нощта ще умре,

трудно е да знаеш, че вече няма небе.

Часовете летят, без да гледат назад.

Тъмнината се е спуснала над целия град.

Лежи и не мърда като черна прокоба,

пропита отвътре с моята злоба.

В нощта спи бледата мъгла,

а в нея се дави моята тъга,

душата ми безсилна в тъмнината крещи,

а никой не знае колко много ме боли -

усмихвам се ведро, за да се радвате вие,

но никой не вижда, че душата ми гние...

... мразете ме всички - зарязвам света -

Ще живея безсрамно - и без това ще умра!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.