18 abr 2007, 9:23

НЕЩО СЕ СлУчВА

  Poesía
1.2K 0 3

Нещо се случва край нас...
Неусетно идва пролетта...
Сутрин е студено, но нас
ни топли - мисълта...
Нещо се случва край нас...
всеки миг ни носи промяна.
Но не винаги усещаме това,
което после ни замайва...
Продължаваме си пак напред,
макар натиснали спирачки,
като засилена по път кола,
с различен път спирачен...

Нещо се случва край нас,

дори в далечно разстояние,

когато в някаква страна,

се носят изстрели,стенания...
Нещо се случва край нас,
неусетно, без да го усетим.
Навлязло като упойващ газ
и усещаме се променени.
Боли ни гърлото внезапно,
сънували сме нещо страшно,
настроението е ужасно
- оказали сме се натясно...
Започваме тогаз анализи
или затваряме очи,
но мислите са на талази
и всичко някак ни горчи.
Тогава търсим пак спасение
и облекчено го намираме
отново в сайта Откровения
мислите си ний изливаме.
Нещо се случва край нас,
за добро или за лошо,
просто трябва да сме в час,
и да караме в платното.
Всичко друго е съдба
комбинирана от нас,
и всеки миг, и всеки час
се случва нещо, с всяко Аз...







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...