20 mar 2009, 6:13

Нещо в гърлото

  Poesía
745 0 3

Когато искам да преглътна,
но нещо писъка задържа
и прави погледа ми мътен,
тогава най-звучно нещо в мен се кърши.

Така безмилостно и непопитано
подскача, и ронят се съчките,
на земята стъпкани, и сритани.
А всъщност даже не подсмърчам.

Не искам да пищя без глас.
Това така отчаяно боли...
Изтрих каквото значи "аз".
И само ти си, само ти...

А ти... От невъзможност премаляла,
опитвам се на света да те опиша,
да знае защо няма смисъл да съм цяла.
Да знае кой слага буци в мойто дишане.

И само ти си, само ти...
А аз дори не съм наоколо.
Неприсъщо ми е да се давя във сълзи,
но нещо в гърлото заседна надълбоко.

20.03.2009 г.
гр. Пловдив

На Иван

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незабравимо!!!
    Чувството е чиста спонтанна мисъл на любов към човек от човек.
  • Силно е! Поздрав!
  • Отново, както винаги с висок емоционален заряд.
    Харесва ми чувствата, които предизвикваш с поезията. Много хубаво построен стих, звучен и чувствен.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...