Когато искам да преглътна,
но нещо писъка задържа
и прави погледа ми мътен,
тогава най-звучно нещо в мен се кърши.
Така безмилостно и непопитано
подскача, и ронят се съчките,
на земята стъпкани, и сритани.
А всъщност даже не подсмърчам.
Не искам да пищя без глас.
Това така отчаяно боли...
Изтрих каквото значи "аз".
И само ти си, само ти... ...