20 мар. 2009 г., 06:13

Нещо в гърлото

741 0 3

Когато искам да преглътна,
но нещо писъка задържа
и прави погледа ми мътен,
тогава най-звучно нещо в мен се кърши.

Така безмилостно и непопитано
подскача, и ронят се съчките,
на земята стъпкани, и сритани.
А всъщност даже не подсмърчам.

Не искам да пищя без глас.
Това така отчаяно боли...
Изтрих каквото значи "аз".
И само ти си, само ти...

А ти... От невъзможност премаляла,
опитвам се на света да те опиша,
да знае защо няма смисъл да съм цяла.
Да знае кой слага буци в мойто дишане.

И само ти си, само ти...
А аз дори не съм наоколо.
Неприсъщо ми е да се давя във сълзи,
но нещо в гърлото заседна надълбоко.

20.03.2009 г.
гр. Пловдив

На Иван

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Незабравимо!!!
    Чувството е чиста спонтанна мисъл на любов към човек от човек.
  • Силно е! Поздрав!
  • Отново, както винаги с висок емоционален заряд.
    Харесва ми чувствата, които предизвикваш с поезията. Много хубаво построен стих, звучен и чувствен.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...