Нещо в гърлото
Когато искам да преглътна,
но нещо писъка задържа
и прави погледа ми мътен,
тогава най-звучно нещо в мен се кърши.
Така безмилостно и непопитано
подскача, и ронят се съчките,
на земята стъпкани, и сритани.
А всъщност даже не подсмърчам.
Не искам да пищя без глас.
Това така отчаяно боли...
Изтрих каквото значи "аз".
И само ти си, само ти...
А ти... От невъзможност премаляла,
опитвам се на света да те опиша,
да знае защо няма смисъл да съм цяла.
Да знае кой слага буци в мойто дишане.
И само ти си, само ти...
А аз дори не съм наоколо.
Неприсъщо ми е да се давя във сълзи,
но нещо в гърлото заседна надълбоко.
20.03.2009 г.
гр. Пловдив
На Иван
© Събина Брайчева All rights reserved.
