За твоята вечеря Боже закъснях,
с часовника на времето подведен.
Затуй и празна маса аз видях,
тъй гладен и от бремето наведен.
Гладът накара ме огризки да сбера,
а жаждата от капки да налея чаша вино.
На псетата бездомни хапвам аз храна,
откак се помня все така е от години.
Със времето научих да даяна и на студ,
в мазета хладни все без печки и комини.
И само в сън явява ми се малко топлинка,
там в него близо съм до топлата камина. ...