Jan 29, 2023, 12:59 PM

Нещо за мен

  Poetry » Other
662 0 0

За твоята вечеря Боже закъснях,

с часовника на времето подведен.

Затуй и празна маса аз видях,

тъй гладен и от бремето наведен.

 

Гладът накара ме огризки да сбера,

а жаждата от капки да налея чаша вино.

На псетата бездомни хапвам аз храна,

откак се помня все така е от години.

 

Със времето научих да даяна и на студ,

в мазета хладни все без печки и комини.

И само в сън явява ми се малко топлинка,

там в него близо съм до топлата камина.

 

Тъй казват писано за мене горе там било,

от тази мисъл никъде не мога да избягам.

Така е и когато ме налагат със бухалка от дърво

и тъй е вечерта до кофите когато аз си лягам.

 

В гърдите ми тежи от лед замръзнала душа,

за да се разтопи аз пролет чакам, но не идва.

Ще моля само тебе Боже дай ми ти крила,

свободен над света и аз да мога да политна.

 

А щом ме вземеш ти в небесния си вход,

в света ми друг полей ме с аромат прекрасен.

Аз кармата си тежка преживях я в тоз живот,

добро за следващия напиши ми точно, ясно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...