Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
21 jul 2010, 15:08

Неспокойни очи 

  Poesía » De amor
1728 0 37

И понеже не бях като всички мъже,

дето сменят целувка за плен,

на дъгата по крехкото пъстро въже

ще си тръгна оттук някой ден.

 

Ако пък се забавя... не се кахъри,

притвори си очите и виж,

вместо моите длани как в ранни зори

ще протегне лъчи  изгрев риж.

 

Как внезапно, разпръснал вихрушките зли

непорочно в смълчания свят,

вместо моите думи отвън ще вали

белосребърен ябълков цвят.

 

И понеже среднощ под небесния креп

твойта прошка невзета горчи,

потъмнели звезди ще се вглеждат из теб

като две неспокойни очи...

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??