Неспокойни очи
И понеже не бях като всички мъже,
дето сменят целувка за плен,
на дъгата по крехкото пъстро въже
ще си тръгна оттук някой ден.
Ако пък се забавя... не се кахъри,
притвори си очите и виж,
вместо моите длани как в ранни зори
ще протегне лъчи изгрев риж.
Как внезапно, разпръснал вихрушките зли
непорочно в смълчания свят,
вместо моите думи отвън ще вали
белосребърен ябълков цвят.
И понеже среднощ под небесния креп
твойта прошка невзета горчи,
потъмнели звезди ще се вглеждат из теб
като две неспокойни очи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
