Jul 21, 2010, 3:08 PM

Неспокойни очи

  Poetry » Love
1.9K 0 36

И понеже не бях като всички мъже,

дето сменят целувка за плен,

на дъгата по крехкото пъстро въже

ще си тръгна оттук някой ден.

 

Ако пък се забавя... не се кахъри,

притвори си очите и виж,

вместо моите длани как в ранни зори

ще протегне лъчи  изгрев риж.

 

Как внезапно, разпръснал вихрушките зли

непорочно в смълчания свят,

вместо моите думи отвън ще вали

белосребърен ябълков цвят.

 

И понеже среднощ под небесния креп

твойта прошка невзета горчи,

потъмнели звезди ще се вглеждат из теб

като две неспокойни очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...