И понеже не бях като всички мъже,
дето сменят целувка за плен,
на дъгата по крехкото пъстро въже
ще си тръгна оттук някой ден.
Ако пък се забавя... не се кахъри,
притвори си очите и виж,
вместо моите длани как в ранни зори
ще протегне лъчи изгрев риж.
Как внезапно, разпръснал вихрушките зли
непорочно в смълчания свят,
вместо моите думи отвън ще вали
белосребърен ябълков цвят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up