Неспокойни очи
И понеже не бях като всички мъже,
дето сменят целувка за плен,
на дъгата по крехкото пъстро въже
ще си тръгна оттук някой ден.
Ако пък се забавя... не се кахъри,
притвори си очите и виж,
вместо моите длани как в ранни зори
ще протегне лъчи изгрев риж.
Как внезапно, разпръснал вихрушките зли
непорочно в смълчания свят,
вместо моите думи отвън ще вали
белосребърен ябълков цвят.
И понеже среднощ под небесния креп
твойта прошка невзета горчи,
потъмнели звезди ще се вглеждат из теб
като две неспокойни очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
