Нестихваща буря -

пейзаж на изгубена човешка съдба.

Вятърът ме притисна

в тунела на самотата.

Нададе вой и разтърси небесата,

събуждайки непоносима болка.

Облаци смразиха очите ми -

обгорени от сълзите...

Навън затрещяха хиляди капчици,

болезнено впиващи се в мойта кожа.

Рукна пороен дъжд

от спуканите вени на небето.

Грохот на гръмотевица

прониза със струните си тишината.

Пламъците на ада

бяла пръст разпиляха в небесата.

Сърцето ми не помръдваше...

От тялото ми се надигат студени изпарения...

Вятърът ме разкъсваше -

от гръдта сърцето ми изтръгна.

Надеждата рухна...

Всеки ден и всеки час протичаше безмерно,

мъглив мрак се срасна със живота ми....

Разруха, болка и тъга -

кажи как без теб да продължа.

Всичко се смълча...

отне ми и последната пулсираща светлина.