May 13, 2012, 5:30 PM

Нестихваща буря

  Poetry » Love
1.7K 0 1

Нестихваща буря -

пейзаж на изгубена човешка съдба.

 

Вятърът ме притисна

в тунела на самотата.

Нададе вой и разтърси небесата,

събуждайки непоносима болка.

 

Облаци смразиха очите ми -

обгорени от сълзите...

 

Навън затрещяха хиляди капчици,

болезнено впиващи се в мойта кожа.

Рукна пороен дъжд

от спуканите вени на небето.

 

Грохот на гръмотевица

прониза със струните си тишината.

Пламъците на ада

бяла пръст разпиляха в небесата.

 

Сърцето ми не помръдваше...

От тялото ми се надигат студени изпарения...

Вятърът ме разкъсваше -

от гръдта сърцето ми изтръгна.

Надеждата рухна...

 

Всеки ден и всеки час протичаше безмерно,

мъглив мрак се срасна със живота ми....

Разруха, болка и тъга -

кажи как без теб да продължа.

 

Всичко се смълча...

отне ми и последната пулсираща светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не бъди толкова тъжен! Представих си те като ранена птица.Стихотворението ти е страхотно , пронизващо и истинско!-6

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...