13 мая 2012 г., 17:30

Нестихваща буря

1.7K 0 1

Нестихваща буря -

пейзаж на изгубена човешка съдба.

 

Вятърът ме притисна

в тунела на самотата.

Нададе вой и разтърси небесата,

събуждайки непоносима болка.

 

Облаци смразиха очите ми -

обгорени от сълзите...

 

Навън затрещяха хиляди капчици,

болезнено впиващи се в мойта кожа.

Рукна пороен дъжд

от спуканите вени на небето.

 

Грохот на гръмотевица

прониза със струните си тишината.

Пламъците на ада

бяла пръст разпиляха в небесата.

 

Сърцето ми не помръдваше...

От тялото ми се надигат студени изпарения...

Вятърът ме разкъсваше -

от гръдта сърцето ми изтръгна.

Надеждата рухна...

 

Всеки ден и всеки час протичаше безмерно,

мъглив мрак се срасна със живота ми....

Разруха, болка и тъга -

кажи как без теб да продължа.

 

Всичко се смълча...

отне ми и последната пулсираща светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не бъди толкова тъжен! Представих си те като ранена птица.Стихотворението ти е страхотно , пронизващо и истинско!-6

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...