13 мая 2012 г., 17:30

Нестихваща буря

1.7K 0 1

Нестихваща буря -

пейзаж на изгубена човешка съдба.

 

Вятърът ме притисна

в тунела на самотата.

Нададе вой и разтърси небесата,

събуждайки непоносима болка.

 

Облаци смразиха очите ми -

обгорени от сълзите...

 

Навън затрещяха хиляди капчици,

болезнено впиващи се в мойта кожа.

Рукна пороен дъжд

от спуканите вени на небето.

 

Грохот на гръмотевица

прониза със струните си тишината.

Пламъците на ада

бяла пръст разпиляха в небесата.

 

Сърцето ми не помръдваше...

От тялото ми се надигат студени изпарения...

Вятърът ме разкъсваше -

от гръдта сърцето ми изтръгна.

Надеждата рухна...

 

Всеки ден и всеки час протичаше безмерно,

мъглив мрак се срасна със живота ми....

Разруха, болка и тъга -

кажи как без теб да продължа.

 

Всичко се смълча...

отне ми и последната пулсираща светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не бъди толкова тъжен! Представих си те като ранена птица.Стихотворението ти е страхотно , пронизващо и истинско!-6

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...