Нестинар

7 nov 2009, 0:22

Poesía

827 0 3

Нестинар

Изгрявал съм в пробудената утрин,

залязвам в нажеженото небе.

Напивах се с целувки сутрин,

сънувам със изгарящо сърце.

Половинчато аз не мога да живея

и искам от оставащия ми живот,

вървейки по жаравата, да пея

и да усещам нестинарска пот.

Намирам смисъла в живота

сред бурята на вечната душа.

Искра, раздухана в красива строфа,

запалва мигове от вечността.

От страст бушуваща балада,

езични български слова,

взривили еретична клада

сред пламъците на греха.

Прахта ми вятър ще отвее

в прекъснатата песен над света.

Жаравата разпалена ще тлее

във пазвата на синята звезда.

Въздишката на младите души

отново топло ще я ражда

и, пламнала във вашите очи,

ще ме изгаря с нестинарска жажда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.