5 nov 2006, 18:24

Нестинарка 

  Poesía
5.0 / 1
624 0 3
Допряла пръсти в огнена жарава
на бели нестинарски стъпала,
нощта безмълвна твоя жрица става.
Копнения извират от стагата
и лягат тихи, бели на жарта,
а огънят окъпва ги в позлата...
Танцува дивна младост в нежна песен,
която болката на тъпана роди,
а ти във танца си прие я и понесе...
Ти покори дори и тишината
и стана бяла, топла светлина...
Целуват въглените твойте стъпала, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »