Нестинарка
Допряла пръсти в огнена жарава
на бели нестинарски стъпала,
нощта безмълвна твоя жрица става.
Копнения извират от стагата
и лягат тихи, бели на жарта,
а огънят окъпва ги в позлата...
Танцува дивна младост в нежна песен,
която болката на тъпана роди,
а ти във танца си прие я и понесе...
Ти покори дори и тишината
и стана бяла, топла светлина...
Целуват въглените твойте стъпала,
които на жарта се изповядват.
на бели нестинарски стъпала,
нощта безмълвна твоя жрица става.
Копнения извират от стагата
и лягат тихи, бели на жарта,
а огънят окъпва ги в позлата...
Танцува дивна младост в нежна песен,
която болката на тъпана роди,
а ти във танца си прие я и понесе...
Ти покори дори и тишината
и стана бяла, топла светлина...
Целуват въглените твойте стъпала,
които на жарта се изповядват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
