rummis (Румяна Славкова)
113 102
5.11.2006 г., 18:24 ч.

Нестинарка 

  Поезия
560 0 3
Допряла пръсти в огнена жарава
на бели нестинарски стъпала,
нощта безмълвна твоя жрица става.

Копнения извират от стагата
и лягат тихи, бели на жарта,
а огънят окъпва ги в позлата...

Танцува дивна младост в нежна песен,
която болката на тъпана роди,
а ти във танца си прие я и понесе...

Ти покори дори и тишината
и стана бяла, топла светлина...

Целуват въглените твойте стъпала,
които на жарта се изповядват.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Целуват въглените твойте стъпала,
    които изповед нареждат на жарта."
    Така не ти ли звучи по-добре ? Много хубава идея, харесва ми
  • Хубав стих! Поздрав!
  • "Целуват въглените твойте стъпала,
    които на жарта се изповядват."
    Браво!
    Много хубав стих!

Предложения
: ??:??