6 jul 2011, 8:54

Нестинарка

  Poesía
761 0 8

Нестинарка станах,

мило либе,

нестинарка станах,

зарад тебе

от въглените по нозете

не боли ме,

боли ме, че не си до мене.

 

Нестинарка станах,

мило либе,

нестинарка станах

и с други нестинарки

на огнено хоро се хванах,

                          да забравя,

че сама останах.

 

Нестинарка съм,

огън и жарава,

въглен и пепел,

нека изгоря на клада,

щом не си до мене!

 

Нестинарка станах,

мило либе,

нестинарка станах,

зарад тебе

и нека тоз огън

изгори ме

и превърне в пепел!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...