6 jul 2011, 8:54

Нестинарка

  Poesía
759 0 8

Нестинарка станах,

мило либе,

нестинарка станах,

зарад тебе

от въглените по нозете

не боли ме,

боли ме, че не си до мене.

 

Нестинарка станах,

мило либе,

нестинарка станах

и с други нестинарки

на огнено хоро се хванах,

                          да забравя,

че сама останах.

 

Нестинарка съм,

огън и жарава,

въглен и пепел,

нека изгоря на клада,

щом не си до мене!

 

Нестинарка станах,

мило либе,

нестинарка станах,

зарад тебе

и нека тоз огън

изгори ме

и превърне в пепел!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...