Нестинарка станах,
мило либе,
нестинарка станах,
зарад тебе
от въглените по нозете
не боли ме,
боли ме, че не си до мене.
Нестинарка станах,
мило либе,
нестинарка станах
и с други нестинарки
на огнено хоро се хванах,
да забравя,
че сама останах.
Нестинарка съм,
огън и жарава,
въглен и пепел,
нека изгоря на клада,
щом не си до мене!
Нестинарка станах,
мило либе,
нестинарка станах,
зарад тебе
и нека тоз огън
изгори ме
и превърне в пепел!
© Богдана Маринова Всички права запазени