враната (Маргарита Василева) враната (Маргарита Василева)
5 156
28 jun 2008, 7:21

Нестинарски огън...

  Poesía
1K 0 10

Нестинарски огън събужда нощта,

вик на птица разчупва простора.

От тревите към небето избухват звезди.

Жаравата сякаш въздъхва

и носи във себе си вик,

или спотаено обредно мълчание.

Не е нужно да си велик,

за да разбираш нейната тайна.

Просто трябва да вярваш,

че с любов ще взривиш самотата.

Да приемаш и болката и радостта

за живота си като отплата...

И тогава

ще тръгнеш по жаравата-път

и ще носиш в обвивка гореща

любовта и тъгата...

Нестинарският вик

със вечността ще те среща.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0