28 jun 2008, 7:21

Нестинарски огън... 

  Poesía
608 0 10

Нестинарски огън събужда нощта,

вик на птица разчупва простора.

От тревите към небето избухват звезди.

Жаравата сякаш въздъхва

и носи във себе си вик,

или спотаено обредно мълчание.

Не е нужно да си велик,

за да разбираш нейната тайна.

Просто трябва да вярваш,

че с любов ще взривиш самотата.

Да приемаш и болката и радостта

за живота си като отплата...

И тогава

ще тръгнеш по жаравата-път

и ще носиш в обвивка гореща

любовта и тъгата...

Нестинарският вик

със вечността ще те среща.

 

 

 

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??